Хорхе Гилен

превод: Атанас Далчев

Каква луна, какъв април!
Как тих и бистър е просторът!
Което съм загубил аз,
със птиците ще се завърне,

със веселите им ята,
които в своя хор предутрен
цвъртят, цвъртят, цвъртят, цвъртят
без помисъл за благодарност.

Над мен голямата луна
в небето неподвижна висне.
Такъв, какъвто бях преди,
откривам се под свойте мисли.

На щастието от върха
внезапно славей ще запее.
Руменина, руменина
между ветреца и небето.

Загубените младини
загубени ли са? Душата
отминалите светли дни
живей отново под луната.