Хорхе Гилен
Хорхе Гилен (Jorge Guillen Alvarez), испански поет, е роден на 18 януари 1893 г. в град Валядолид. Принадлежи към „Поколение 27″. Учи философия и литература в Мадрид и Гранада и се дипломира през 1913 г. През 1924 г. придобива докторска степен и преподава в Германия, след като вече е бил лектор в Сорбоната (1917-1923), а след това и в Оксфорд (1929-1931). През 1925 г. ръководи катедрата по испанска литература в университета на Мурсия, а три години по-късно - и в Севиля. Там остава до края на гражданската война и заминава за Съединените щати (1938), където преподава литература до края на кариерата си. Връща се в родината си през 1977 г. Сътрудничи на най-значимите испански интелектуални списания („Испания”, „Перото”, „Съдържание”, „Списание на Запада”), както и на други испано-американски издания. Превежда Пол Валери - „Морско гробище” и Жул Супервиел. Стиховете си публикува в „Списание на Запада” от 1919 до 1928 г. под заглавието „Химни”, считани за върхово постижение на неговото литературно поколение. През следващия творчески етап, когато отражение в творбите му намират различни политически конфликти, издава трите части на „Вопъл”, онасловени „Маремагнум” (1957), „Ще стигнат до морето” (1960) и „На висотата на обстоятелствата” (1963). Негови теми са носталгията по миналото, ходът на времето и размишления за старостта. По-късно с „Почитание” (1967) се връща към настроенията от първия етап на творчеството си. Последните му произведения са „И други стихове” (1967) и „Финал” (1982). През 1976 г. получава най-високото отличие за испанска литература, наградата „Мигел де Сервантес”. Носител е и на други национални и чужди награди. Умира на 6 февруари 1984 г. в Малага, погребан в Английското гробище на града. Баща на писателя-лингвист Клаудио Гилен.
Публикации:
Поезия:
НАРАСТВАТ ВЕЧЕ ДНИТЕ/ превод: Ботьо Буков/ брой 81 февруари 2016
НЕВЯРНАТА СЪПРУГА/ превод: Ботьо Буков/ брой 123 декември 2019
