Рафаел Алберти

превод: Атанас Далчев

4
Донесоха ми облаците днеска
възлюбената карта на Испания.
Ах, колко мъничка върху реката
и колко върху пашите голяма
бе сянката, отхвърлена от нея.

С коне и със кобили се напълни
от нея хвърлената сянка.
Аз от седлото в сянката й дирех
народа си и родната си къща.

И влязох в двора, де преди години
една чешма с вода стоеше.
Макар и да я нямаше чешмата,
чешмата все така шуртеше.
И струята, която не течеше,
потече, за да ми даде вода.