Педро Салинас

превод: Атанас Далчев

Защо те питам аз къде си,
щом сляп не съм,
щом ти стоиш пред мене?
Щом аз те виждам
как идеш и се връщаш
ти с твойто стройно тяло,
което се превръща в глас,
тъй както пламъкът във дим,
в неосезаем въздух.

И аз те питам пак,
и аз те питам от какво си
и на кого си;
разтваряш ти прегръдки
и ми показваш
прекрасния си лик
и казваш, че си моя.
А аз те питам още.