ЕДИН НОЖ
превод: Атанас Далчев
Един нож зъл и месояден,
крило убийствено и странно,
лети, върти се с блясък хладен
около мене непрестанно.
Една светкавица без стълба
се спуща с гърчене метално,
кълве свирепо моя хълбок
и свива там гнездо печално.
Черней сколуфът ми, балкон
на младините разцъфтели,
а моето сърце е стон,
сърцето ми със власи бели.
Такваз е пагубната власт
на таз светкавица крилата,
че в младостта си влизам аз,
тъй както в селото луната.
Събирам с миглите солта
от плачовете на очите
и паяжинните цветя
събирам също от тъгите.
Къде да бягам в тоя случай
от моето тегло проклето?
Знам, сушата е твоя участ,
а мен призвание - морето.
Не е възможно да почина
от буря, обич или пъкъл
и от година на година
ще натежава мойта мъка.
Все пак аз ще те победя,
светкавице и птицо злобна,
сърце, което дръзва да
посрещне свойта смърт злокобна.
Ти продължавай, непрестанно
лети, ранявай, нож студен!
Туй време жълто ще остане
на мойта снимка някой ден.
