Мигел Ернандес

Мигел Ернандес (Miguel Hernandez), испански поет, е роден на 30.10.1910 г. в Ориуела, провинция Аликанте. Произлиза от бедно семейство на пастир и получава само начално образование. Дебютира в местен седмичник през 1929 г. През първите месеци на гражданската война се сражава в батальона „Кампесино”. После е политически комисар на Първа ударна бригада на Южния фронт. Участва във Втория международен конгрес на писателите срещу фашизма в Мадрид и Валенсия (1937). През същата година посещава СССР. След разгрома на републиканците е арестуван (1939) и осъден на смърт (1940). Но след намесата на някои видни испански писатели, на Френската Къща на културата и най-вече на чилийския дипломатически представител - поетът Пабло Неруда, франкистите го помилват и освобождават. Но това освобождение е временно. Ернандес е арестуван отново: обвиняват го, че се бори за републиката и е посветил едно свое стихотворение на Долорес Ибарури. Този път го осъждат на доживотен затвор. Хвърлят го в тъмница в Аликанте, където на 28 март 1942 г. умира от туберкулоза. Позорното му умъртвяване е старателно прикривано дълги месеци. Като поет Ернандес се развива в духа на класическата испанска поезия. Първата му книга „Познавач на луни” излиза през 1933 г. След нея издава „Auto sacramental” (1934), „Вечният лъч” (1936), „Вятър на народа” (1937), „Човекът на стража” (1939, тиражът е унищожен от франкистите, запазили са се само два екземпляра), „Песни и романси на разлъките” (1939-1941, публикувана в Буенос Айрес - 1958 г.), драмата „Най-ловкият момък” и др.


Публикации:


Поезия:

ВЯТЪР НА НАРОДА/ превод: Александър Муратов/ брой 74 юни 2015