откъс

Хосе де Еспронседа

превод: Атанас Далчев

На борда с десет тежки топа,
с попътен вятър във платната,
разсичайки на две вълната,
се носи кораб на пират.
Двумачтов ветроход, наречен
за неговата храброст „Смели”,
всял ужас в морските предели,
на цялото море познат.
Блести луната над морето,
вълни подгонва посребрени,
поклаща кораба и стене
в брезента вятърът нахлул;
и весел вижда капитанът
от палубата с десет топа
тук Азия, а там Европа,
стои насреща Истанбул.
„Лети, мой ветроход, в простора,
без страх лети,
не може никой вражи кораб,
безветрие, нито стихия
от твоя път да те отбие,
ни храбростта ти да смути.
Напук на всички
британци горди
ний цели орди
пленихме днес
и сто народи
склониха нями
пред мене знаме,
чело и чест.
Че моят бог е свободата
и корабът - мой дом и път,
законът мой - добрият вятър,
морето - моят роден кът.
За длан земя кралете слепи
от своя трон
повдигат там войни свирепи:
аз имам всичко тук, което
обгръща със води морето,
без да признава друг закон.”