Хосе де Еспронседа
Хосе де Еспронседа (Jose de Espronceda, 25.03. 1808, град Алмендралехо, провинция Бадахос (Естремадура) - 23.05. 1842, Мадрид) e испански поет - романтик. Роден в семейство на военен. Завършва мадридското училище „Св. Матей”. Арестуван през 1823 г. за участие в тайното общество на „нумантийците”, създадено от него за борба с Фернандо VII и отмъщение за екзекуцията на лидера на революцията от 1820 г. Рафаел Риего. Осъден на 5 г. затвор в затвор-манастир в Гуадалахара, излежава непълна присъда (1823-1826), освободен е след ходатайството на баща му. През 1826 г. посещава Португалия, Белгия, Нидерландия, Франция (участва в революцията от 1830), Малта, Великобритания. Връща се в Испания през 1833 г. вследствие на политическа амнистия, обявена след смъртта на Фернандо VII. Отдава се на журналистическа дейност, създава революционна публицистика. Избран в кортесите. Секретар на испанското посолство в Хага. Умира от дифтерит на 34 г. Автор на драмите „Алятар” (1816), „Лануса” (1822), „Ариас Гонсало” (1826 - 1827), „Дон Алваро, или Силата на съдбата”, незавършената поема „Пелайо”, историческия роман „Санчо Салданя”, сборник стихове (1840), поемите „Студентът от Саламанка” (1837) и „Дяволският свят” (1841).
Публикации:
Поезия:
ПЕСЕН НА ПИРАТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 143 декември 2021
За Хосе де Еспронседа:
