Мюслим Челик

превод: Ахмет Емин Атасой

ДЕЦА НА ЧЕТИРИДЕСЕТАТА СИ ГОДИНА

Горе звездите на Плеядите, или на мен така ми си струва,
замират в очите ми, напомнящи вечерния сумрак
Той весело се кикоти вътре в душата ми
когато не се кикоти разбирам слънчогледовата му тъга
Това неусмихващо се лице, като лунна вода, е това дете

Изведнъж папуняци налетяха на горския шум
облакът сякаш посиня малко в сенчестите води
Денят и да се усмихне сълзите зъзнеха в очите му
и това, сложило в джоба си четирийстата си година,
стъпващото накриво детеобразно същество е именно това дете

Да можех да застана в редицата на акациите край пътя
и да слушам дефектния глас на ветровете
по спирките на живота ми с изгубените карамфили
мечтаещият да бъде утеха за душите страдни
Този е мъжът, приличащ на приказна страна,
чиито четирийсет стълби с по четирийсет стъпала са покрити с ружи

Хортензиите бели и червени как ли растат в саксия
в жълтите кафези влизат само тези, със заключените сърца,
надеждата си е надежда, о розичке, където и да се намира тя,
гласът ти се сливаше с гласа на училищните звънци
Това красиво лице, като ранна зора, е това дете

Ивиците на устните ти ухаят на мента
Реката не ми позволява да премина поне веднъж
Топли подземни води се раздвижват вътре в мен
Онзи отворен прозорец е ето тази врата

Студена пот изби по тялото на пролетната земя
аз не съм наситен като гласа на святкащата стара светкавица
това хилядагодишно сближение затопля кръвта ни
Отдолу червени жарави, а отгоре мокър дъжд
Онази колкочеща тишина е ето тази буря

ТВОЕТО ИДВАНЕ
БЕ КАТО ИЗРИГВАНЕ НА ВУЛКАН

Клоните са изпъстрени от вечерния сумрак
В очите се е загнездило на утрото бистротата
Върху повърхността на земята е нарисуван светът
Любовта се стича по миглите ти
И се забива в душата ми като кинжал

- От отишлите ни вест ни кост
новодошлите са съвсем други
никой не може да те замени
Още чувствам топлината ти
сърцето ти е в сърцето ми.