Леон Фелипе

превод: Атанас Далчев

В памет на Ектор Маркес,
капитан от испанската търговска флота,
който умря в открито море и го погребаха в Ню Йорк.

Матроси,
защо вий на земята давате това, което не е нейно
и вземате несправедливо от морето?
Защо сте го погребали, матроси,
когато той бе воин на морето?
Челото му запалено, далечен фар;
очи лазурни, плът от йод и сол.
Умря на своя мостик горе,
в окопа си подобно воин на морето;
със розата на ветровете във ръката,
когато късаше листата
на звездата пътеводна.
Защо сте го погребали, матроси,
и то в една земя без раковини?
На плажа черен!… Там,
върху брега злокобен
на другото море;
Ню Йорк -
цимент, желязо, камък в буря, -
където е безпомощно да стигне
циклопското око на фара,
което корабокрушенци търси;
където кулите и мостовете свършват;
където се не вижда пяната надменна
на белите небостъргачи;
в останките на улиците мръсни
последното предградие пробили;
където се на елеваторите тъмната змия извива,
за да се напъха във града отново…
Там, в гробищната тъмна пръст, матроси,
погребали сте капитана.

Защо сте го погребали, матроси,
защо бе той погребан,
когато най-добрият капитан умря
и неговия дух - лих вятър, пяна, вълнение -
е тук между морето и нощта?…