ЛЕТРИЛЯ
превод: Атанас Далчев
ЛЕТРИЛЯ
На малкото ни село
най-личната мома,
вдовица днес и само
от оня ден жена,
видяла, че очите му
отиват на война,
на свойта майка каза
след тая новина:
Да плача ме пусни
край морските вълни.
Че ти ми даде, мамо,
в цвета на младостта
насладата тъй кратка,
тъй дълга горестта
и пленница ме стори
на тоз, що на война
ключовете отнесе
на мойта свобода.
Да плача ме пусни
край морските вълни.
Очите ми превръщат
във сълзи занапред
пленителната длъжност
на кроткия ми глед,
едничкото им дело
е тоя плач безспир,
откак на бой замина
мъжът ми, моя мир.
Да плача ме пусни
край морските вълни.
Сълзите ми не спирай,
не ме вини сега,
че туй е справедливо,
напразно - онова.
Доброто щом ми искаш,
не ми навличай зло;
че да мълча и крея
по-лошо би било.
Да плача ме пусни
край морските вълни.
Кой няма, майко мила,
да плаче и скърби,
макар сърце да има
от кремък може би,
щом види как повехва
в слана и студ, и мрак
на моите години
най-хубавия злак.
Да плача ме пусни
край морските вълни.
Да си вървят нощите,
ведно да си вървят
с очите, дето мойте
са карали да бдят,
да бягат и не видят
такава самота,
откак до мен леглото
е празно във нощта.
Да плача ме пусни
край морските вълни.
—————
* летриля - вид песен, по-кратка от романса.
ДОДЕТО, СЪСТЕЗАВАЙКИ ТИ СЕ С КОСАТА
Додето, състезавайки ти се с косата,
под слънцето и златото блести несмело,
додето гледа гордо твойто бяло чело
с пренебрежение на крина в равнината;
додето повече очи от карамфила
привличат твоите млади устни, ми се струва,
и над кристала свойто тържество празнува
надменно твойта шия прелестна и мила,
порадвай се на устни, чело, шия, плитка
преди това, което в твойто време златно
е злато, карамфил, блестящ кристал и китка,
да се превърне във сребро или тинтява,
а всичко заедно със тебе безвъзвратно
в земя, във дим, във прах, във сянка и забрава.
