Йован Йованович Змай
Йован Йованович Змай (Јован Јовановић Змај), сръбски поет и преводач, класик на сръбската национална литература, е роден на 24 януари 1883 г. в град Нови Сад. След завършването на гимназия получава юридическо (Пеща, Прага, Виена, 1853-1857) и медицинско (Пеща, 1863-1870) образование. Живее и работи като лекар на няколко места във Воеводина, а така също във Виена, Белград и Загреб. Активен участник в национално-освободителното движение. Пише стихове от 15-годишна възраст. През 1864 г. създава в Пещта политико-сатиричното издание „Змај” („Змай”- Змей), чието заглавие след това става негов псевдоним. Редактира няколко литературни, сатирични и детски вестника; хумористичното списание „Джудже” (1878), списанието за деца „Невен” (1880). През 1866 г. се появява комедията му „Шаран”. След смъртта на жена си и единствената си дъщеря (1872) издава сборника със стихове „Увехнали рози”. През 1877 г. публикува „Илюстрирана военна хроника”. През 1878 г. е назначен за драматург на Белградския Народен театър. Автор на родолюбива, гражданска, социално-сатирична и любовна поезия, събрани в книгите „Рози” (1864), „Сборник стихове” (1879; I - 1881; II - 1882), „Съновидения” (I, II - 1895; II? - 1900), „Девесил” (1900) и др. В творчеството си отразява освободителното движение в Сърбия („Омладина” през 60-те и 70-те г.) и изиграва значителна роля в развитието на социалните и политическите идеи в сръбското общество през втората половина на XIX в. Произведенията му се разпространяват в многобройни издания на сръбски и хърватски езици. Прави много преводи - „Демон” на Лермонтов, „Ифигения в Таврида” от Гьоте, „Майстор Маноле” от Кармен Силва, творби на Пушкин, Некрасов, Добролюбов, Петьофи, Хайне и мн. др. Пише произведения за деца. Събраните му произведения са издадени през 1880 г. в Нови Сад, а през 1887 г. се появяват в Загреб избраните му стихове. Умира на 3 юни 1904 г. в Сремска Каменица, Воеводина.
Публикации:
Поезия:
КАТ ПОМИСЛЯ/ превод: Д. К. Попов/ брой 142 ноември 2021
Литература за деца:
ВРАБЕЦ И КОТКА/ превод: Георги Пановски/ брой 85 юни 2016
СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод: Стоян Дринов/ брой 111 ноември 2018