Педро Лопес де Айяла

превод: Атанас Далчев

откъс

Не ме забравяй, Боже, защото много страдам:
натегнал от вериги, лежа в затвора хладен.

Всемилостиви Боже, със сълзи аз те моля
да ме избавиш скоро от моята неволя,
не ме оставяй още във мъка и забрава,
че вече съм отпаднал, измъчен и смутен,
и немощта ми расне, и гаснат ум и здраве,
че в рани тъне всичко - и дух, и тяло в мен.

Рода човешки, Боже, изкупен бе с кръвта ти,
в тъма където бяха, там светлина изпрати,
ти, който си дарявал утеха и пощада,
освободи мен, роба, захвърлен в мрак и прах,
покаял се, тъй както ти, Боже, заповяда,
макар че съм по-много заслужил с моя грях.