Педро Лопес де Айяла
Педро Лопес де Айяла (Pedro Lдpez de Ayala), кастилски военен и културен деятел, поет и придворен хронист, е роден през 1332 във Витория-Гастейс, Мурсия, Кралство Кастилия в знатното дворянско семейство на Фернан Перес де Айяла (1305-1385) и Елвира Алварес де Севальос (починала в 1372 г.). Поет и преводач, историограф и участник в политическия живот на Испания. Родът му се ползва с голямото уважение на много кастилски крале. Айяла били едно от основните аристократични семейства на Кастилия. Най-ранната известна записка за семейния им произход е от бащата на Педро, който твърди, че дворянството им е получено от християнска кралица от Пиренеите. По-късно католическият епископ Лопе де Бариентос (1395-1469), опитвайки се да отслаби антиеврейското преследване, твърди, че повечето кастилски дворяни имат еврейски произход и че Mendozas и Ayalas произлизат от равина Соломон и неговия син Исак де Валядолид. Семейството на Фернан се състои от трима сина и осем дъщери. Племенник на кардинал Педро Гомеса Барозо, Педро де Айяла получава добро образование. В 1359 г. постъпва на служба при краля на Кастилия Педро (1350 -1369) като капитан във флота на Кастилия, после е армейски капитан. В годините на междоусобиците в Кастилия застава на страната на Енрике II Кастилски (1366 -1367; 1369 - 1379), командва отряд. На 3 април 1367 г. е пленен по време на битката при Нахера от англичаните, сражаващи се в съюз с крал Педро Жестокия. Благодарение на Едуард Черния принц не е екзекутиран, а е отведен в Англия като пленник. Освободен през същата 1367 г. Значително се издига, след като Енрике II идва на власт. От 1379 г. е съветник на Хуан I Кастилски (1379 - 1390). През 1379 - 1380 и 1395 - 1396 г. е кастилски посланик при френския двор. В битката при Алжубарота (1385) е пленен от португалците; откупен през 1388 г. за 30000 дублони след дълги молби от съпругата му Леонора де Гузман. След освобождението си продължава дипломатическата си дейност във Франция. В 1398 г. заема длъжността канцлер на Кастилия („велик канцлер на кралството”). Умира на 75 г. през 1407 г. в Калахора, Кралство Навара, сега провинция Ла Риоха. Автор на „Хроники” („Crоnicas”), излагащи съвременните му събития от кастилската история. Първата част на труда му, обхващаща управлението на Педро I, е издадена в Севиля през 1495 г. Изцяло трудът му е обнародван от испанската кралска академия за история в 1779-1780 г. в два тома и обхваща времето от 1350 до 1396 г. Освен това Айяла написва „Дворцови рими” („Рими за Палата”, „Rimado de Palacio”, „Книга за Палата”), написани в 1398 - 1404 г. отчасти в затвора на Овиедес, Португалия - остра сатира на средновековното общество. Превежда на испански св. Григорий I Велики (Григорий Двоеслов), Боеций, „Декадите” на Тит Ливий, Исидор Севилски, Джовани Бокачо. Автор на книгата „De Cetreria” и на книга с лирически стихотворения - „Cantares и Decires”, включващи нравствени разсъждения, молитви и хвалебствени песни. Те са написани отчасти по старинни национални образци, отчасти като подражание на провансалската придворна поезия. Трудът му „Libro de la caza de las aves”, създаден в затвора, е посветен на лова със соколи. Смята се за първия кастилски хуманист. Испанският филолог и философ А. Кастро го счита за първия съвременен испаноезичен прозаик, а Менендес и Пелайо, историк на обществената мисъл, го нарича най-великият историк на всички времена. В същото време испанският историк Р. Алтамира и Кревеа в първата половина на XX в. пише, че Макиавели го възприема като най-успешния си предшественик както в сферата на теорията, така и в областта на практиката.
Публикации:
Поезия:
