Пияният монах

Гонсало де Берсео

превод: Атанас Далчев

Бих искал да разкажа аз сега за чудо друго,
което случи се с един обикновен калугер:
веднъж жестоко дяволът да го изплаши рече,
но Богородица света успя да му попречи.

Откакто влезе в ордена и беше там послушник,
обичаше на Девата да служи той радушно.
И лудост му се струваше за блудство да говори,
ала не щеш ли пленник свой един порок го стори.

Един ден тъй отби се той във кръчмица случайно,
поръча много вино, пи и пи необичайно,
напи се здраво клетият, изгуби си ума
и чак до вечерта лежа на голата земя.

В часа, когато слънцето взе да отслабва вече,
дойде на себе си, стана и сънен се повлече,
до манастира се добра безчувствен и унил;
разбраха там монасите, че доста е препил.

По навик, като се едва държеше на краката,
запъти се към църквата самичък мълчешката,
и тук поиска дяволът най-сетне да го спъне,
че го коварно дебнеше наяве и насъне.

Във образа зловещ на бик разгорещен сега
със застрашително чело, с наведени рога,
земята непрекъснато копаейки с копита,
пред него спря се изведнъж предателят изпитан.

Криви му се, заплашва го проклетника му лош,
готов рога да забоде във гръдния му кош;
страх неизвестен дотогаз човечеца обхвана,
но го спаси Пречистата, царица увенчана.

Света Мария се яви със дреха, на която
тук никой жив човек не би определил цената,
застана между клетника и този хитър дявол
и гневния надменен бик стъписа се тогава.

Владичицата с плаща си го мигом прикова
и за нечистия шега бе лошава това:
побягна презглава далеч със вопли и навети;
успокои калугера свети апостол Петър.