Гонсало де Берсео (Gonzalo de Berceo), испански поет от XIII век, е роден около 1198 г. в село Берсео, епархия на Калаора, разположен на територията на днешната испанска провинция Ла Риоха в състава на автономната област Ла Риоха (столица Логроньо), Северна Испания. Най-старият и пръв представител на „учената църковна поезия” в Испания. Първият известен в историята автор на стихове на испански народен език. Местораждането на поета предопределя и името на бъдещия поет. Има брат, който също като него е духовник. Възпитаван в манастира „Сан Милан де ла Когола”, недалеч от Берсео - дякон (1221), презвитер (1237). Свещеник в манастира „Сан Милан”, където са написани най-известните му стихове. Едни произведения на Гонсало де Берсео се отнасят към исторически събития и предания, други са чисто религиозни (химни, поеми), които са изложени в стихотворна форма описания на жития на светци. Тонът на стиховете му е епико-героичен. Въвежда в лириката особена строфа, „cuaderna via” - четиринадесетстъпен стих с еднаква рима. Съчинения: „Чудесата на Богородица” („Los milagros de Nuestra Senora”), състояща се от 25 поеми, „Похвала на Богородица” („Los loores de Nuestra Senora”), „Страданията на Дева Мария” („El duelo que hizo la virgen Maria el d?a de la pasion de su hijo Jesucristo”). Създава също жития на св. Доминик от Силос, св. Милан от Когола и св. Аурея, както и религиозните поеми „Великомъченичеството на св. Лаврентий”, „Тайнството на месата” и „Знаменията на Страшния съд”. Умира приблизително към 1264 г. Творчеството му изиграва огромна роля в по-нататъшното развитие на средновековната испанска поезия, то и досега представлява литературен и исторически интерес. В родния край на Гонсало де Берсео е издигнат паметник на поета.

Публикации:

Поезия:

ЧУДЕСАТА НА БОГОРОДИЦА/ превод: Атанас Далчев/ брой 141 октомври 2021