Ахмет Ада

превод: Ахмет Емин Атасой

ДЪЖДЪТ ВСЕ Я ЗАВАРВАШЕ БЕЗ ЧАДЪР

През лятото един стар прозорец цъфваше като роза
А понякога грееше като месечина от детските години
Къщата им беше от средиземноморските - с балкони
И ухаеше на петльов гребен, кученце и босилек

Косите й със сигурност бяха създадени само за милване
На всичко отгоре при дъжд те растяха към небето
Интересно беше, че дъждът все я заварваше без чадър
И джобовете й се напълваха с дъжд в улиците бедни

Гласът й като че ли беше черно-бял, да точно така беше,
Същинска есен на тъгата и си оставаше все същата
Когато замръзваха чешмите, клоните когато се пречупваха
За мене зимата беше тя, тя беше бурята в душата ми

Косите й през цялата зима ухаеха на портокал
Тя беше девойката на махалата, изтичаща към небето
Тя беше причината за започването на зимата позната
Тя беше тази, която търсеще подслон при силен дъжд

Панделката в косата й не беше подробност от значение
Но миглите й умишлено подражаваха на облак
Като че ли сини бяха тези мигли, да точно таива бяха,
Особено след дъжда, тя цялата ухаеше на природа

Интересно беше, че дъждът все я заварваше без чадър

МОЖЕ БИ ВСИЧКО Е ЛЮБОВ

вечерта видях, че си заспала и сънуваш
ни любовта нито спомените са забравени там
съвсем ясно се вижда един дъждовен ден
едно замъглено стъкло на прозорец,
врати се виждат, разтворени към небето,
онзи груб град се вижда в далечината,
изгубил галантността си за броени дни
и неспирни дъждове дъждове дъждове
дъждове с боси мургави крака
спиш сред приспивните песни на дъжда
може би те всичките са птичи сънища
един ден аз ако ги събера всичките
и ако ги раздам на няколко безсънника
дали ще се удължи животът ти
колкото живота на един чехъл

като видях, че по лицето ти няма следа от болка
лекичко го покрих с покривката на нощта

СЪРЦЕТО Й Е ОБЩЕЖИТИЕ ЗА ПТИЦИ

Привечер, обкръжена от птици. Жени със слънчеви
погледи са седнали пред вратата и тихичко си говорят.
Всичките любовни думи излизат през открехнатия про-
зорец. Някои прибират прането, окачено на небето. Едната
ме чака. Тази - с походка на дъжд. Със сърце на връбче,
пърхащо пред къщните прагове. Нейната стая ухае на лято. -
Дали ще се зарадва, ако й занеса една кошница грозде?
Сърцето й дали ще се превърне в общежитие за птици?
Обръщам се назад и я поглеждам: Лицето й е красота от мъка.