Ахмет Ада (Ahmet Ada), турски поет, е роден на 20 май 1947 г. в община Джейхан (Адана). По принуждение прекъсва образованието си в Джейханската гимназия. Отначало като обикновен работник сменя много работни места. Дълги години служи като държавен чиновник. Първото му стихотворение е публикувано през 1966 г. Още с първите си опити доказва своя поетически талант. Най-напред заема място в редицата на представителите на „икинджи йени” (второто ново течение), а по късно застава твърдо на позициите на критическия реализъм. Успява да създаде свой собствен поетичен език, наситен с богата метафоричност. Издадени стихосбирки: „Нека слънцето огрява розата” (1980), „Връстник на болката” (1983), „Да можех да бъда лятна лястовичка” (1985), „Навсякъде любов” (1990), „Няма време за тъгуване” (1992), „Малък подарък за спомен” (1996), „Прозорец с бегонии” (1998), „Фонтанът на небето” (2003), „Сметки” (2006), „Море от думи” (2009), „Може и да не съществува някой на име Ахмет Ада” (2010), „Устата й мирише на цвете” (2013), „Гласът на камъка” (2014) и др. Някои от стиховете му са преведени на френски, немски, английски и кюрдски. Умира на 19 март 2016 г. в Адана.

Публикации:

Поезия:

ДЪЖДЪТ ВСЕ Я ЗАВАРВАШЕ БЕЗ ЧАДЪР/ превод: Ахмет Емин Атасой/ брой 141 октомври 2021