Йозкан Мерт

превод: Ахмет Емин Атасой

MOЦАРТ И СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

1.
С Моцарт и с една средиземноморска метафора в джоба
Минавам и заминавам през едно мораво изгнание
Квартирант съм на планините и дъждовете

Измервам живота си с болките, смъртите и океаните
Няма ги вече дните, разкриващи любовната ми одисея
Със славна еротика промивам раните си в Атлантическия океан

Целувам гърдите ти, оставени на вятъра
Целувам устата ти, която е най красивата уста в света
Защото съм пленник на розовия аромат и любовта

2.
Сякаш че съм седнал вътре в някакъв контрабас
Трупът ми се разкъсва от нивя, покрити с ален мак
Дъжд вали и скръб капе от всичките ми снимки
С жълти трамваи се превозва моята печал,

Чийто фитил е с вкус на ябълка от Амасия
Може би затова
Една тъжна мелодия е моето лице

4.
Чуваш ли как дишат звездите?
Ти също си имаш една звезда, и едно малко небе…
Притиснато здраво между две улици

Едно пълнолуние с цвят на червено вино
Се люшка в средата на яката на бялата ми риза
Задръж го! За да гукат ръцете ти като гълъб

С Моцарт и с една средиземноморска метафора в джоба
Където и да отида аз съм си в изгнание
Дъжд вали и скръб капе от всичките ми снимки

А изгнанията нямат богове.

ЕДНО ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ „ЗА ТЕБЕ”

Когато те гледам в очите
сърцето ми се къпе в един океан.
Където и да отида оставам в тебе
тъй както звездите остават в небето.

В една дъждовна капка нарисувах
първата ти целувка край езерцето малко…
Върхът на чадъра раздирaше облаците

Мястото, което съзерцаваме, няма да се свърши
Ти вечно ще си лунен лъч, спящ върху косите ми
течащата топла река ще си по раменете ми.

И никога няма да се изтрие
най-хубавото любовно обяснение на света,
разливащо се по устните ти като румена зора:
Нарочно не си измивам ръцете,
за да не изчезне мириса на твоите ръце.

СЪПРОТИВЛЯВАЙ СЕ, СЪРЦЕ МОЕ!

Съпротивявай се, сърце мое!
Съпротивявай се, на цинизма
На безчестието, на подлостта!
Съпротивявай се, на лошия,
Грозния, грешния!
Съпротивявай се! Не се предавай.

Колко хубаво е да живеeм
като пълноводна буйна река,
да вървим по планинските гребени така,
че главите ни да опрат до облаците
Да хукнем към нивята
С топъл самун в подмишницата
Да се слеем с хората
С милионите да се слеем!

Аз безумно обичам
Да се боря и да се влюбвам
Да разказвам на хората
Безспирно и неуморно да им разказвам
Как се разпъпват цветчетата по клоните
Рибите как се размножават
Как се ражда едно дете
И как опознава околния свят
Искам и аз така да живея
Тъй, както влакът се плъзга
По релсите
Така искам да живея и аз.

О, живот, аз съм безстрашен
Безстрашен съм аз О, безчестници
С едно младо сърце
Се репча на целия свят
Мои разкъсани кецове,
Аз много разчитам на вас
С невиждан възторг
Вървя по улиците

Юмруците ми са свити
Песните си на висок глас пея
Все така крещейки си живея.

Съпротивявай се, сърце мое!
Съпротивявай се! Не се предавай
Ти си моето оръжие
Ти си моята любов.
По улиците се виждат опадали листа
Трупове на мъртви деца
А ние на гърдите си носим
Пролетта
Като окървавен саван.
Все така прелитаха птиците
Над малките къщурки
От които към небето се носеха
Миризми на трахана.
Непрестанно плачеха хората
Улиците почерняваха
От скръб и болка.

И животът
Този живот
Се превръща
В остър нож
Забит
В плътта на човека

Съпротивявай се, сърце мое!
Съпротивявай се! Не се предавай
Ти си моето оръжие
Ти си моята любов.

За един хубав свят, рожбо,
Като топъл бял самун
За кристалната наша обич
Трябва да се съпротивляваме!
Трябва да се съпротивляваме!

О, живот, аз съм безстрашен
Безстрашен съм аз О, безчестници
Любовта като планина поникна
От гробовете на дечицата
Навсякъде по света
Мъничките глинени къщурки
И крехките телца на младите хора
Приличащи на тънички клони
Се бомбардират безпощадно.
Ти, свобода, едничка моя любов
Си като кипяща вода в моята душа
Като разцъфнало фиданче си
На моите дни, още неизживени.

Съпротивявай се, сърце мое!
Съпротивявай се! Не се предавай
Ти си моето оръжие
Ти си моята любов.

ИЗ „БЕЛЕЖНИК НА ЕДИН ЗЕМЛЯНИН”

3.
А мен винаги ме знаят къде съм
Първият клиент съм на слънцето в Париж
Може и да се намирам в Лисабон заедно с утрото
Тялото ми цялото е врани
сред звуците на саксофони
Възседнал черното си конче
с шапка на главата, скроена от зората
състезавам се с една мъка с вкус на ликьор

Зная, че където и да отида аз навсякъде съм търсен
и че ще ме заловят и ще ми кажат един ден:

- Хей, землянино! Открихме следите на сърцето ти!