Золтан Зелк

превод: Иванка Павлова

С цигулката, от огъня спасена,
какво ще правиш, циганино беден?
От нея пак ли ще изтръгнеш песен,
или кирпич ще майсториш приведен?

На своето богатство съсипиите
държиш в ръце: дървото - овъглено.
От струните покъсани опитай
мелодия горчива да подемеш.

А може би с връв снадената струна,
ако не свири друго, ще оплаква
мига, когато изведнъж катунът
като огромен факел лумна в мрака;

когато с чуруликане тревожно
две лястовички в ужас сляп летяха:
за да спасят безкрилите си рожби,
те кацаха на пламналата стряха;

когато дълго гладното ти куче
ви към небето, сякаш бе разбрало,
че там го чака циганската участ,
каквато на земята бе живяло.

Свири това, ако не друго, после
спи, докато гладът ти позволява,
дордето дойде старостта и боси
нозете ти в калта следи оставят.

И можеш в трапа за кирпич със трепет,
как някога си свирил, да мечтаеш,
а спомените като лека пепел
следите си в сърцето да чертаят.