Михай Вьорошмарти

превод: Иванка Павлова

Циганино стар, свири, цената
си изпил и да стоиш, не бива.
Забрави за хляба и водата,
сипвай вино в купата чуплива,
че човек, откакто свят светува,
днес се грее, утре пък студува.
Още дълго ли ще теглиш лъка?
Вехт ли стане, с него се подпирай.
Чаша с вино, а в сърцето - мъка.
Циганино стар, свири, не спирай.

Да кипи като въртоп кръвта ти,
да пламтят очите ти-комети,
мозъкът ти чак да се разклати,
струните, от дива страст обзети,
да звънят като леда в реката.
Хвърлено е зърното в земята.
Още дълго ли ще теглиш лъка?
Вехт ли стане, с него се подпирай.
Чаша с вино, а в сърцето - мъка.
Циганино стар, свири, не спирай.

Песен научи от урагана,
който с гняв дърветата изскубва,
корабите чупи в океана,
дивеча и хората погубва.
За войната страшна да разкаже -
тя разтърси гроба Божи даже.
Още дълго ли ще теглиш лъка?
Вехт ли стане, с него се подпирай.
Чаша с вино, а в сърцето - мъка.
Циганино стар, свири, не спирай.

Кой въздиша спотаено в мрака?
В бяг отчаян, кой покой не знае?
Кой в небето хлопа, що ли чака?
В ада безутешно кой ридае?
Паднал ангел, луд, душа сломена,
дързък блян, войска ли разгромена?
Още дълго ли ще теглиш лъка?
Вехт ли стане, с него се подпирай.
Чаша с вино, а в сърцето - мъка.
Циганино стар, свири, не спирай.

Сякаш екнат в Пустата отново
вопли на бунтовник, който страда,
клет сирашки плач, надгробно слово,
удар на убиец-брат при свада.
Лешоядите плющят с крилата,
стене Прометей върху скалата.
Още дълго ли ще теглиш лъка?
Вехт ли стане, с него се подпирай.
Чаша с вино, а в сърцето - мъка.
Циганино стар, свири, не спирай.

Не е ли звезда без зрак земята?
Да кръжи над бездната смълчана.
Колко грехове таят сърцата!
Те ще се пречистят в урагана.
Нека дойде Ной с ковчега, нека
нов свят да си създаде човека.
Още дълго ли ще теглиш лъка?
Вехт ли стане, с него се подпирай.
Чаша с вино, а в сърцето - мъка.
Циганино стар, свири, не спирай.

И да млъкнат струните, след време
празник на земята ще настане.
Ураганът гневен ще задреме
и без кръв раздорът ще остане.
Засвири възторжено тогава:
твоя лък сам Бог ще направлява.
Да звъни мелодия игрива,
да се проясни от гнет лицето,
радост като вино да опива
и безгрижно да тупти сърцето.