Игор Шкляревски

превод: Марко Марков

***

И когато над храста зелен
проечи реактив устремен
и звукът му гръмлив оглуши
тези чисти листа и души,

ти, човеко, не се хвали
че вечността
така тревожиш.
Бомба измислил си, но измисли
буболечка макар… Ала не можеш!

***

Ще се гордеят някога държавите
със своите запаси от мъгли,
треви и синева,
ще се гордеят, сигурен съм, те
със своята роса прозрачна.
И изведнъж ще разбере човекът,
че мракът и небето и росата са
съкровище
национално.