Игор Иванович Шкляревски (Игорь Иванович Шкляревский), съветски и руски поет и преводач, е роден на 25.06.1938 г. в село Белиничи, Могильовска област, Белоруска ССР, в семейство на учители. Учи в Могильовския педагогически институт. Работи в републиканския детски вестник „Зорка”, после завършва (1965) Литературния институт „А. М. Горки”. Член на Съюза на писателите на СССР от 1964. Превежда „Слово о полку Игореве” (1986). Съчинения: „Я иду!” (1962); „Лодка” (1964); „Фортуна” (1968); „Воля” (1972); „Тень птицы” (1976); „Три повести” (1976); „Тайник” (1981); „Избранное: Стихотворения и поэмы” (1984); „Слушаю небо и землю” (1985), „Красная книга” (1986); „Поэзия - львица с гривой” (статии за литературата, 1986); „Слово о мире” (1987); „Глаза воды” (1989); „Мне все понятней облака” (1990); „Избранное” (1990); „Стихотворения” (1997); „Прощание с поэзией” (2002). Умира на 7.09.2021 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

СЛУЧАЙ НА КИНОСНИМКИ/ превод: Емил Симеонов/ брой 55 октомври 2013

И КОГАТО НАД ХРАСТА ЗЕЛЕН…/ превод: Марко Марков/ брой 140 септември 2021

СТАРАТА ТОПОЛА СТОИ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 157 април 2023

МУЗИКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 173 декември 2024