Николай Искъров, български поет, е роден на 28. 6. 1951 г. в село Крушето, Великотърновско. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Прекарва голяма част от живота си в Свищов, където прави първите си поетични стъпки и създава голяма част от стиховете на две от книгите си. Автор на 6 стихосбирки: “Далече от снега” /1976, за нея получава наградата “Димчо Дебелянов”/; “Пясъци” /1980/; “Цяр за цар” /1989, стихове за деца/; “Нима” /1990/; “Стихове” /1995/, “Блус в зелено” /2001/. Публикува преводи и проза. Носител на национални и регионални награди за поезия. Редактор в алманах “Море”. Основава първото частно издателство в България “Делфин прес”. Член на СБП. Председател на Дружеството на писателите – Бургас. Член на Ротари клуб – Бургас. Превеждан на руски, полски и английски. Почетен гражданин на Бургас /посмъртно/. Загива при тежка автомобилна катастрофа заедно със съпругата си Красимира Донева около къмпинг “Чайка” близо до Обзор на път за Варна на 23. 8. 2001 г. По време на смъртта си Искъров е прокурор в Районна Прокуратура-Бургас, а съпругата му е съдия в Апелативния съд. Оставя две деца – Искър и Мира. На негово име е учредена награда в рамките на националния конкурс за поезия “Свищовски лозници”.

Публикации:

Поезия:

ИЗ “СТИХОВЕ” (1995) – 1 ЧАСТ/ брой 16 януари 2010

ИЗ “СТИХОВЕ” (1995) – 2 ЧАСТ/ брой 17 февруари 2010

ИЗ “СТИХОВЕ” (1995) - 3 ЧАСТ/ брой 18 март 2010

ИЗ “СТИХОВЕ” (1995) - 4 ЧАСТ/ брой 20 май 2010

За Николай Искъров:

СПОМЕН ЗА НИКОЛАЙ ИСКЪРОВ/ автор: Красимир Георгиев/ брой 16 януари 2010

КЕХЛИБАРЕНАТА ЛИРИКА НА НИКОЛАЙ ИСКЪРОВ/ автор: Георги Н. Николов/ брой 146 март 2022