Дежьо Костолани

превод: Иванка Павлова

Сега за цветни мастила мечтая.

Най-хубаво е жълтото. Безброй писма
с това мастило бих написал
на своето обичано момиче.
Драскулки и японски букви ще изпиша,
една кръжаща нежна птица.
Бих искал още много разноцветни мастила:
зелено, златно, бронзово и сребърно.
Ще са ми нужни още сто, хиляда,
ще са ми нужни още милион:
безмълвносивото и виненото, шеговитото лилаво,
свенливото, крещящото и влюбеното,
с цвят на тъгуващи шибои,
и керемиденокафявото, и синьото, но бледо,
подобно сянката на цветните стъкла
в пролуката на августовско пладне.
Потребно ми е и пламтящото червено,
със кървав цвят като отровно свечеряване.
Бих писал неуморно с тях тогава.
Със синьото - на своята сестра, на майка си -
със златното,
на майка си - една молитва златна,
огньове златни, златни думи като утрото.
Не би ми дотежало непрестанно
да пиша в някоя старинна кула.
И толкова щастлив ще бъда, Боже мой.

Така животът ми би станал многобагрен.