Дежьо Костолани

Дежьо Костолани (29.03. 1885, Суботица, Австро-Унгария, съвременна Сърбия - 3.11. 1936 , Будапеща) е унгарски поет, белетрист, преводач и журналист. Произхожда от провинциално учителско семейство. Баща му е учител по физика и химия, майка му е французойка. Завършва като частен ученик в родния си град. От 1903 г. учи философия в Будапещенския университет, където се сближава с Михай Бабич , Ференц Юхас, после - във Виена. Прекъсва образованието си и се заема с журналистика. Активно сътрудничи на унгарското модернистично списание „Нюгат” („Запад”), по-късно на вестник „Уи немздек” („Ново поколение”) Първата му книга със стихове „Сред четири стени” излиза през 1907 г., а първата му книга с разкази „Чародейни вечери”- през 1908 г. Широка известност му носи цикълът „Жалбите на бедното дете” (1910). Издава почти всяка година книга - стихове, романи, разкази. След Първата световна война публикува стихосбирката „Хляб и вино” (1920), циклите „Жалбите на печалния мъж” (1924) и „Голота” (1929), както и реалистичните романи „Нерон, кървавият поет” (1922), „Чучулигата” (1924, на бълг. ез. -1979), „Златният дракон” (1925), „Ана Едеш” (1926, на бълг. ез. - 1973). От средата на 20-те г. започва да пише новелистичния цикъл „Корнел Ещи”, издава сборника „Планинско езеро” (1936). Своеобразно творческо обобщение е последната му стихосбирка - „Равносметка” (1935). Президент на унгарския ПЕН-клуб (1931). Превежда Шекспир, Луис Карол, Торнтън Уайлдър, Оскар Уайлд, Ръдиард Киплинг, Рилке. Издава антологията „Модерни поети” (1913). Умира от рак, погребан в гробището „Керепеши” в Будапеща.


Публикации:


Поезия:

И МЕ ВПИСВАТ/ превод: Нино Николов/ брой 42 юли 2012