Пол Валери

превод: Пенчо Симов

Нарове, с разпукнати кори,
на зърната напора не спрели,
сякаш сте чела със мисли смели,
по които горд стремеж искри.

Изтърпяните от вас слънца
са били, о нарове, такива,
че сега мощта ви се разкрива,
ронейки рубинени зрънца.

И кората в златна твърд разстила,
тласкана от непозната сила,
ярки капчици с отблясък сух.

Тази рана бляскава с възхита
кара да мечтае моя дух
за архитектурата си скрита.