Сватоплук Чех

превод: Вътьо Раковски

Знам - всеки рицар на иглата,
щом зад Панкрац го викне бой,
двуцветна дреха смело си намята,
оръжието лъска той;
дъх притаил, съседът знае -
държавният министър, с обич
когато на война играе,
той също има свое хоби.

Един девойки хубави обича,
друг сирене и плодове,
тоз портмонето със пари си кичи,
а този пише стихове;
един със билки тифуса лекува,
един предсказва, други коби,
със своя радост всеки си ликува
и всеки има свое хоби.

Фантаст един със мисъл ясна
обърка умовете по света,
че всеки иска най-прекрасно
да срещне някога смъртта,
един с куршум отлита в рая,
друг със отрова се загроби,
а трети просто си гадае края.
Е, всеки има свое хоби.

О, колко шум се дига тука,
че турчинът вилнее зло,
че да си вземе огън за чибука,
той пали българско село;
момичета и старци праща в гроба,
главичка детска на щика злокобен.
А англичанинът: „Каква ти злоба!
Той също има свое хоби!”

Прага, 1876 г.