Петър Безруч

превод: Пенчо Симов

Като мен сте, силезийски лесове.
Скръб в стъблата тегне, сред короните снове,
изгледът ви строг е, и опечален е
като мислите и песните у мене.
Вашите иглички, ронени под тъмен свод,
сълзите са на поробения ми народ.
Сеч над вас се заповяда от Виена,
бавно гинете, със болка затаена.
Гинете безмълвно, разпрострени гръб до гръб,
в необятна, необятна силезийска скръб.