СКОРО
превод: Атанас Далчев
СКОРО
От всички пролети в света,
най-отвратителна е тая.
От всички чувства във живота
надеждата е най-доброто.
Наболата трева повдига
снега като надгробен камък.
Спал в бурята, аз се събуждам
с очи внезапно прояснени.
Завършва времето нищожно,
когато за да срещна някой,
бе нужно улицата цяла
през мойте самоти да мине.
Мълчат чудовищата вече:
те казали са - зная - всичко.
Аз виждам само смели хора,
готови да съборят скоро
омразните си господари.
НИЕ НЯМА ДА БЪДЕМ ВЕЧЕ САМИ
Като вълна от черни птици те се люлееха в нощта
и тяхното сърце бе чисто. Човек не виждаше добре
кои от тях са там момци, кои от тях са там девойки:
със пушки бяха на гърба си всички.
Играеха, ръка в ръка, и пееха, тъй заловени,
един напев старинен, нов - един напев за свобода.
От него, буйно озарен, пламтеше околният мрак.
Врагът отдавна бе заспал дълбоко.
Повтаряше екът събуден копнежите им по живота
и младостта им бе подобна на неизгледен морски бряг,
където с прилива прииждат вси нежни ласки на света.
Малцина бяха виждали морето.
Ала сговорният живот е едно пътуване свободно
и те живееха във сговор и за незнайните си братя
от всички кътища в света мечтаеха на глас високо.
И слизаше балканът горд към равнината и брега,
последвал тяхната мечта, и техния безумен устрем.
Ръката диреше ръцете, тъй както изворът - морето.
