Макс Жакоб

превод: Атанас Далчев

Сбогом бистър вир във който вие
мои гълъби оглеждате безспир
свилата на своята издута шия
сбогом вир.

Сбогом дом с позеленели плочи стари
дето километри били мълчешком
идеха при мене толкова другари
сбогом дом.

Сбогом и пране върху плета простряно
до звънарнята! През летните дене
спомням си аз я рисувах постоянно
сбогом о пране.

Сбогом под излъскан като огледало
светли стъклени врати и звучен вход
ламперии пъстри и стени във бяло
сбогом под.

Сбогом двор овошки с миризмата сладка
и отвъд - хълми додето стига взор
нашата слугиня с бялата забрадка
сбогом двор.

Сбогом и на тебе палава рекичке
сбогом скъпи дървеса на склона риж.
Знайте вие моя столица сте всички
не Париж.