Макс Жакоб
Макс Жакоб (Max Jacob), френски писател, художник, критик от еврейски произход, е роден в семейството на антиквар и шивач на 12 юли 1876 г. в Кемпер, Франция, където израства. Освободен от военна служба, от 1894 г. живее в Париж. Учи в Парижкото колониално училище, но не завършва - напуска го през 1897 г. Учи и право. Печата от 1898 г. Дебютира с книги за деца - „История за крал Кабул” (1903) и „Слънчевият великан” (1904). Свързва го дългогодишно приятелство с Пабло Пикасо в Париж (от 1901), Гийом Аполинер, Жорж Брак, Жан Кокто, Жан Хюго, Кристофър Ууд, Амедео Модиляни, Дерен, Русо, Фернанд Оливие. През 1900-те - началото на 1910-те г. е един от привържениците на „кубистичната поезия” и вдъхновител на кубизма и сююреализма в поезията и живописта. Пише стихотворения, стихове в проза, бели стихове, сонети, класически александрийски стих, балади, пиеси, романи, разкази, новели, приказки, есета. Издава „Свети Маторел” (роман, с илюстрации на Пикасо, 1911), „Бряг” (стихове, 1911), „Бурлескни и мистични съчинения на брат Маторел” (с илюстрации на Дерен, 1912 ), „Оправдание на Тартюф” (стихове, 1919), „Централната лаборатория” (стихове, 1921), „Кралят на Беотия” (новели, 1921), „Черният кабинет” (разкази, 1922, преведен у нас през 2017 г.), „Поетично изкуство” (1922), „Филибют или златният часовник” (роман, 1922), „Участъкът Бушабал” (роман, 1923), „Адски видения” (стихотворения в проза, 1924), „Каещите се в розово трико” (1925), „Избрани стихове” (1936), „Балади” (1938), „Последни стихотворения” (1945, посмъртно), „Астрологично огледало” (1946, посмъртно), „Религиозни размишления” (1948, посмъртно), „Писма до Салакру” (1957, посмъртно). Приема католицизма и името Киприян на 18 февруари 1915 г., кръстник му е Пикасо - според признанията на Жакоб, той е имал мистични християнски видения на 22 септември 1909 г. и на 17 декември 1914 г. Известен е и като художник-акварелист. През 1930 и 1938 г. прави изложби в Ню Йорк. Кавалер на ордена на Почетния легион (1932). По негови стихове създават музика Ерик Сати, Франсис Пуленк, Анри Соге. Известни са портрети на поета от Модилияни, Пикасо, Кокто. В 1921 - 1928 и 1936 - 1944 г. живее в бенедиктинския манастир Сен Бенуа сюр Луар. През 1925-1926 г. пътешества в Италия и Испания. В 1928 г. се връща в Париж. В 1936 г. окончателно се заселва в Сен Бенуа сюр Луар. През 1942 - 1943 г. братът и сестрата на поета загиват в нацистки концлагери. На 24 февруари 1944 г. Жакоб е арестуван от френската полиция в Сен Бенуа сюр Луар, където живее уединено и като евреин е изпратен в затвора в Орлеан, а след това - в концентрационния разпределителен лагер Дранси (край Париж). Умира от пневмония на 67 г. на 5 март 1944 г. в лагера Дранси, Франция. През 1960 г. е официално причислен към поетите, загинали за Франция. Според завещанието му, на негово име е учредена поетична награда.
Публикации:
Поезия:
