БАЛАДА
превод: Атанас Далчев
Търговците от Тир и тези, що за свойте
сделки днес пътуват по вода с големите
изобретения механични,
тез, кърпата за сбогом с белите криле
на чайката провожда още, и кога ръката
на изпровождача е изчезнала далече,
тези, на които нивата и лозето не са
достатъчни, ала Стопанинът е имал
за Америка разбирания лични,
тез, които са заминали и няма да се върнат вече,
всички тез, които гълтат разстоянията и морето
днес само им служи, мислиш ли,
че някога ще се наситят?
Който е допрял до чашата един път устни,
няма лесно да я пусне от дланта си алчна и ревнива:
мъчно е човек до дъното да стигне,
но все пак би могъл да опита.
Само първата ни глътка е горчива.
Екипажите на параходи торпилирани, на които
във статистиките могат да се видят имената,
патрулите на охтичави кораби рибарски,
щатните матроси на подводници с
повредени машини, без двигатели и сила,
гарнизоните на броненосци, по най-прекия и кратък
път поели към земята,
и всичко, от което се един транспортен
кораб разтоварва, щом във въздуха издигне кила,
за всички тях сега дългът се е ограничил с
кръга на кръгозора.
Морето идва срещу тях и няма нужда те да търсят
своя път в далечността мъглива.
Достатъчно ще е да се отпуснат и уста широко
да отворят.
Само първата ни глътка е горчива.
Какво приказваха през тази нощ последна пасажерите
на параходите презокеански,
в нощта преди последния си ден, когато телеграфът
„Потъваме” предаде,
додето емигрантите от трета класа свиреха и пееха
напевите си емигрантски
и виждаше се на салона през големите прозорци как
морето неуморно вдига се и пада?
„Това, което си веднъж напуснал, има ли за него
смисъл да се съжалява?”
„Кой би пожелал живота си да почне пак, когато
знай, че безвъзвратно си отива?”
„Добре е пак да срещнеш тез, които си обичал,
но още по-добра е пълната забрава.”
Само първата ни глътка е горчива.
Прослава
Нищичко, освен морето наоколо ни, нищичко,
освен това, което се издига и което пада!
Стига този постоянен трън в сърцето, стига тези
дни, които се влекат един след друг лениви!
Нищичко, освен морето вечно и завинаги!
И изведнъж - морето и във него
вътре ние потопени без пощада!
Само първата ни глътка е горчива.
