Пол Клодел
Пол Луи Шарл Мари Клодел (Paul Claudel; Paul Louis Charles Claudel) френски поет, драматург, есеист, религиозен писател, дипломат е роден на 6 август 1868 г. във Вилньов сюр Фер, Франция, в семейството на чиновник. По-малък брат на скулпторката Камий Клодел. Израства в Шампан. През 1881 г. родителите му се преместват в столицата. От 1882 г. живее в Париж. Завършва лицея „Бар льо Дюк” и философия в лицея „Луи льо Гранд” (1885). На 18-годишна възраст, през 1886 г., по време на Рождественска меса в катедралата „Нотр Дам” в Париж преживява религиозно обръщение, в 1890 г. приема католицизма и остава активен католик до смъртта си. През 1887 - 1888 г. работи в Компиен. Завършва право в Парижкия институт за политически изследвания (по-известен като Sciences Po) (1889-1890). След като се дипломира, работи в Министерството на външните работи, а от 1893 г. е на задгранична дипломатическа служба. Кариерата му във френския дипломатически корпус продължава от 1893 до 1936 г.: първи вицеконсул в Ню Йорк (април 1893 г.), после в Бостън (декември 1893 г.); френски консул в Китай (1895-1909), вкл. консул в Шанхай (юни 1895 г.) и вицеконсул във Фучжоу (октомври 1900), консул в Тянцзин (1906-1909), в Прага (декември 1909), Франкфурт на Майн (октомври 1911), Хамбург (октомври 1913), пълномощен министър в Рио де Жанейро (1916), Копенхаген (1920), посланик в Токио (1922-1928), Вашингтон, окръг Колумбия (1928-1933, декан на Дипломатическия корпус в 1933 г.) и Брюксел (1933-1936). Докато служи в Бразилия по време на Първата световна война ръководи непрекъснати доставки на хранителни продукти от Южна Америка за Франция. През 1906 г. се жени за Реин Сейнт-Мари Перин, имат пет деца - Мари, Пиер, Реин, Хенри и Рене. През 1936 г. прекратява дипломатическата си кариера и се установява в замъка Шато Бранже в Изер, който придобива през 1927 г. Въпреки, че споделя в ранните си години критичните реакции на консервативна Франция спрямо част от еврейството, реакцията му на радикалната нацистка версия е еднозначна: написва отворено писмо до Световната еврейска конференция през 1935 г., осъждайки Нюрнбергските закони като нещо „отвратително и глупаво”; смело заявява в публикувано писмо до главния равин Израил Шварц през 1941 г. подкрепата си за „нашите еврейски сънародници”. Обнародва антифашисткия си манифест „Обръщение към немския народ” (29. X.1939). Властта на Виши отговаря с наблюдение на дома на писателя. Подкрепя Шарл дьо Гол - публикува ода в негова чест, когато Париж е освободен през 1944 г. Член на Френската академия (4 април 1946). Впрочем нито един от двамата други големи френски католически писатели, Франсоа Мориак и Жорж Бернанос, не е бил привърженик на нацистката окупация или режима Виши. Определян като един от най-големите съвременни католически писатели на Запада. Творчеството му е апологетика на католицизма. През 1905 г. дава обет в бенедиктинския манастир „Сейнт Мартин дьо Лижуж”. В 1901 г. Клодел публикува сборника с пиеси „Дърво”, в който включва своите позитивистки юношески пиеси, преработени в духа на католицизма. Драми: „Златна глава” (първа версия - 1890, втора версия - 1894), „Подялбата на Юга” (1906, 1948), „Вестта за Мария” („Благовещение”, първа версия - 1912, втора версия - 1948), „Градът” (първа версия - 1893, втора версия -1901), „Почивката на седмия ден” (1901), „Девойката Виолена” (1899, първа версия 1892), „Протей” (първа версия - 1913, втора версия - 1926, 1949), „Евменидите” (превод на трагедията на Есхил) (1920), „Агамемнон” (превод на трагедията на Есхил), „Историята на Тобиас и Сара” (1942) и др. Писателят осъжда буржоазния индивидуализъм, култа към парите (драматичната трилогия „Заложникът”, 1911; „Твърд хляб”, 1918; „Унизеният баща”, 1920). В трагичния фарс „Мечката и луната” (1917) са отразени живи страсти и социални битки. Патосът на театъра на Клодел е насочен към възвеличаване на героизма („Сатенената обувка”, 1929) и самоотвержената личност („Книга на Христофор Колумб”, 1933) в името на мира, любовта и обществения дълг (драматичната оратория „Жана д’Арк на кладата”, 1939). Поезия: „Познание на Изтока” (1900), „Пет големи оди” (1911, преведени и на български език), „Кръстният път” (1911), „Кантата за три гласа” (1911 -1912), „Военни поеми 1914 - 1916″ (1922), „Календар на светци” (1925), „Франция говори” (поема 1943), „Сияещи лица” (1945) и др. Проза: „Поетическо изкуство” (1907), „Черната птица в изгряващото слънце” есеистика, 1929), „Образи и притчи” (есеистика, 1936), „Господи, научи ни да се молим” (1942), „Присъствие и пророчество” (1942), „Слушащото око” (1946), „Емаус” (1949), „Глас над Израел” (1950), „Евангелието на Исая” (1951), „Разговор за Жан Расин (1956), „Под знака на дракона” (1957), „Кой не страда… Размисли за социалния проблем” (1958), „Три святи фигури на днешния ден” (1959) и др. В религиозните си съчинения („Коментари и тълкувания”, т. 1-8, 1962-1967) е близък до неотомизма. Създава либретото на балета „Човекът и неговото желание” (1917); мелодрамата „Жената и нейната сянка” (1922), ораторията „Мъдрост, или Притча за съдбата” (1939), пластичната сюита „Свлачище” (1938). Интонацията на Клодел и в стиховете му, и драмите му е винаги тържествена и приподвидната, но същевременно е свободна от реторика; в нея по-скоро звучат „простотата и тържествеността” на Библията и въобще на църковната литература. Много от пиесите му са адаптирани за театъра, киното и телевизията. Драмата му „Жана д’Арк на кладата” (1939) е в основата на оратория на Артур Онегер, филм по нея заснема през 1954 г. Роберто Роселини, в главната роля - Ингрид Бергман. Дариус Мийо пише операта „Христофор Колумб” по сюжет на Клодел. По пиесата „Сатенената обувка” (1929) е заснет филм на Маноел ди Оливейра (1985). Клодел оставя обширни спомени и дневници (1954, 1968, 1969), както и кореспонденция (с Андре Жид, Франсис Жам, Гастон Галимар, Жан-Луи Баро, Жак Ривиер, Ромен Ролан и мн. др.) Носител на Големия кръст на Ордена на Почетния легион. Номиниран шест различни години за Нобелова награда за литература. Умира на 86 г. на 23 февруари 1955 г. в Париж.
Публикация:
Поезия:
