СПОМЕН
превод: Иванка Павлова
Когато вечерта той пребледня с треперещ глас,
недоизрекъл думата, и изведнъж притихна,
ранени с болка са очите му - помислих аз,
а всъщност мене те дълбоко нараниха;
когато милите черти, от пламък озарени,
във оня съдбоносен час
до дъно се забиха живи в мене,
не той обичаше, обичах аз!
