Марселин Деборд-Валмор
Марселин Деборд-Валмор (Marceline Desbordes-Valmore), френска поетеса, актриса, певица, e родена на 20.06.1786 г. в град Дуе в семейство на художник-иконописец, разорил се през Революцията. През 1801 г. Марселина и майка й заминават за Гваделупа през Бордо, където се изявява като актриса. Майка й умира през 1802 г. от жълта треска. След завръщането си във Франция Марселина играе в театрите на Дуе, Лил, Брюксел. Запоазнава се с Талма, Мари Дорвал, мадам Марс. През 1816 г. губи петгодишния си син, роден от актьора и писателя Анри дьо Латуш, наричан в стиховете й Оливие. През 1817 г. се омъжва за актьора Проспер Ланшантен (сценично име - Валмор), на когото ражда четири деца. Разделя се със сцената през 1832 г., за да се посвети на писането. Дебютира в 1819 г. със сборника стихове «Елегии и романси», получил положителни рецензии във водещи списания. При крал Луи Филип получава кралска стипендия и няколко академични награди. Пише лирика, романи, повести, приказки за деца, оставя атобиография. Умира на 23.07.1859 г. в Париж. Погребана в гробището на Монмартър. Привлича вниманието на Балзак, Сент-Бьов, Бодлер, Пушкин, Лермонтов, Ницше, дълбоко повлиява на поезията на Верлен, Рембо, Ана дьо Ноай и др. Очерк за нея написва Стефан Цвайг, а статия за прозата й - Луи Арагон. По много от стиховете й е създадена музика от композитори през XIX - началото на ХХ в. (Малибран, Бизе, Франк, Ан). Песни по нейни стихове изпълняват съвременни френски певци (Жюлиен Клер, Бенжамен Бьоле и др.). С Деборд-Валмор е съпоставяна Марина Цветаева (Волошин, Пастернак в писмо до Рилке).
Публикации:
Поезия:
БЕЗПОКОЙСТВО/ превод: Пенчо Симов/ брой 82 март 2016
