Теофил Готие

превод: Атанас Далчев

Луната горе от небето,
без да помисли за това,
върху килима на морето
ветрилото си изтърва.

Напразно, сведена, протяга
ръка от бяла светлина:
ветрилото от нея бяга
ведно с немирната вълна.

Аз бих го взел от тази бездна,
луна, да може ти при нас
да слезеш от небето звездно,
да се кача в небето аз!