Теофил Готие

Пиер Жул Теофил Готие (Pierre Jules Thеophile Gautier), френски поет, прозаик, журналист, литературен критик, пътешественик, представител на „романтичната школа”, е роден на 31 август 1811 г. в град Тарб, Югозападна Франция. Когато е на три години, семейството му се премества в Париж (1814). Научава се да чете на пет години. Получава блестящо хуманитарно образование, започва с живопис, става ревностен привърженик на романтизма. Пише поезия от 1826 г. В училище се запознава с Жерар дьо Нервал и двамата се сприятеляват за цял живот. През 1829 г. именно чрез Нервал се запознава с Юго. На 25 февруари 1830 г. участва в прочутата „битка” за „Ернани” на нейната премиера, облечен с червена жилетка. Публикува през 1830 г. първата си книга със стихове „Poеsies” (1830), която остава незабелязана. Издава „Албертус” („Albertus”, поема, 1832), „Млада Франция” („La Jeune- France”, стихове, 1834), „Мадмоазел де Мопен” („Mademoiselle de Maupin”, роман, 1835), „Елдорадо” („Eldorado, ou Fortunio”, роман, 1838), „Сълзата на дявола” („Une larme du diable”, пиеса, 1839), „Гротески” („Grotesques”, 1844, книга за забравените поети от XV-XVII век Вийон, Скюдери, Сирано дьо Бержерак, Сент-Аман и др.), „Комедия на смъртта” („La Comеdie de la mort”, стихове, 1838), „Испания” (стихове, 1845), „Милитона” (роман, 1847), „Жан и Жанет” (роман, 1850) и др. Сборникът с лирика „Емайли и камеи” („Emaux et Camees”) му отрежда видно място във френската поезия - той се появява през 1852 г. и се обогатява в изданията от 1853, 1858, 1863, 1866 до окончателното издание през 1872 г. Пълните стихотворения на Готие, с изключение на „Емайли и камеи”, са публикувани през 1875-1876 г. „Роман за мумията” („Le Roman de La Momie”) - любовна история от времето на фараоните - е публикуван през 1858 г., екранизиран неведнъж във Франция, както и в СССР. Създава приключенческия роман за живота на скитащите комедианти във Франция през XVII век „Капитан Фракас” („Le Capitaine Fracasse”, 1863). Публикува „Оноре дьо Балзак” (биография, 1859). Пише обширни монографии за приятелите си Жерар дьо Нервал и Бодлер, който му посвещава „Цветя на злото”. Написва около тридесет истории и разкази, повечето с фантастичен характер. Дебютира като художествен критик през 1831 г. в „Le Mercure”. Сътрудничи на много парижки вестници „Le Cabinet de Lecture”, „La France littеraire”, „Ariel, journal du monde еlеgant”, „La Chronique de Paris”, „Journal Officiel”. Като журналист работи за „La Presse”, „Le Figaro”, „La Caricature”, „Musеe des Familles”, „Revue de Paris”, „Revue des Deux Mondes”. Прекарва по-голямата част от кариерата си като журналист в „La Presse”, а по-късно и в „Le Moniteur universel”. Като изкуствовед и литературен критик Готие оказва значително влияние на съвременниците си. Статиите му за изкуството са събрани в книгите: „Гротески” (1844), „Изящни изкуства в Европа” (1855), „Съвременното изкуство” (1856), „История на драматичното изкуство във Франция за двадесет и пет години” (1858), „Съкровища на руското изкуство” (1860 - 1863), „Съвременни портрети” (1874, посмъртно), „История на романтизма” (1874, незавършена), „Портрети и литературни спомени” (1875, посмъртно), „Музеят на Лувъра” (2011, посмъртно) и др. Посещава Белгия, Холандия (1836), Испания (1840), Алжир (1845), Италия (1850), Гърция и Турция (1852), Русия (1858), Египет (1869), за пътуванията си оставя обширни пътеписи, събрани в редица книги - „Италия” (1852), „Константинопол” (1853), „Далеч от Париж” (1865), „Впечатления от пътуване до Швейцария” (1865), „Пътуване до Русия” (1867), „Ориентът” (1877, посмъртно) и др. Автор на сценарии на балети от романтичния репертоар, като „Жизел” (1841) е един от най-играните в света, други балетни сценарии са писани по мотиви от негови произведения. През 1865 г. е приет в престижния салон на принцеса Матилда Бонапарт, братовчедка на Наполеон III и племенница на Бонапарт. Принцесата му предлага да бъде неин библиотекар през 1868 г., длъжност, която му дава достъп до двора на Наполеон III. Четири пъти неуспешно кандидатства за Френската академия - през 1856, 1867, 1868 и 1869 г. Умира на 61 г. на 23 октомври 1872 г. в Ньой сюр Сен. Погребан в гробището Монмартър в Париж. Дъщеря му Юдит също посвещава живота си на литературата - тя е преводач от японски език.


Публикации:


Поезия:

ВЕТРИЛОТО НА ЛУНАТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 137 април 2021