Марселин Деборд - Валмор

превод: Атанас Далчев

Таз сутрин аз ти носех рози, обич моя;
но бях набрала толкова във своя пояс,
че, както беше стегнат, той се пръсна сам.

И вятърът ги грабна и отвя в морето,
вълните ги понесоха далеч, отдето
те няма да се върнат никога невям.

От алените рози пламнаха водите.
Таз нощ с дъха им дрехата ми е пропита…
От мене спомена им пий благоухан!