Пиер дьо Ронсар

превод: Атанас Далчев

Цял кост и кожа съм, напомням скелет бледен,
без мускули, без кръв, без нерви и без плът,
прониза ме сама безжалостната Смърт:
не мога аз без страх ръцете си да гледам.

Неизлечим недъг ми страшен край натрапва;
че ме излъгаха и Феб, и Ескулап.
Прощавай, Слънце! Мрак ми склопва взора сляп,
аз вече слизам там, де всичко се разкапва.

И кой приятел днес при моя вид стопен
не връща се дома сломен и просълзен,
след като е изтрил, напразен утешител,

и моите сълзи, смъглени от смъртта?
Другари, сбогом! Пръв напущам аз света,
за да приготвя там и вашата обител.

——————–

Последният поетически превод на Атанас Далчев - пролетта на 1977 г., непечатан приживе.