Пиер дьо Ронсар
Пиер дьо Ронсар, френски поет, е роден на 11.09.1524 г. в замъка Ла Поасониер, в долината на река Лоара, като най-малък син в семейството на дворянина Луи дьо Ронсар, военачалник и придворен, участник в битката при Павия, и благородницата Жан дьо Шодрие. Семейството му, по някои сведения, води потеклото си от България, откъдето се преселва във Франция през 14 век. Ранните си години прекарва в родовия замък, учи в Наварския колеж в Париж, става кралски паж, посещава Шотландия, Англия и елзаския град Хагенау като секретар на дипломата Лазар дьо Баиф. Прекарва тежко заболяване, от което започва да оглушава (1540). Дипломатическата кариера е заменена с научни, филологически и поетични занимания - публикува първото си стихотворение през 1547 г. През 1546 г. среща при двора Касандра Салвиати, момиче от знатно флорентинско семейство; любовта му към нея напомня тази на Петрарка към Лаура, Ронсар й посвещава много стихотворения. През 1547 г. постъпва в парижкия колеж Кокре, ръководен от поета Жан Дора. Към него се присъединяват Жоашен дю Беле, Понтюс дьо Тиар, Етиен Жодел, Реми Бело, Антоан дьо Баиф и Дора - бъдещата Плеяда - група от седем френски поети, главна роля в която играе Ронсар. Плеядата реализира идеологическите принципи на хуманизма във френската поезия от средата на XVI в. При създаването на групата Ронсар взема за образец александрийската Плеяда, включваща седем знаменити гръцки поети от епохата на Птоломей II. Обединението, основано върху преклонението пред гръцката, римската и италианската литература, се противопоставя на презрението към родната френска словесност. През 1549 г. разработва - съвместно с дю Беле и Баиф - план за поетична реформа, намерила място в “Защита и прослава на френския език” на дю Беле. В него е издигнато искането да се обогати френският език с благородната латинска и гръцка лексика, отказ от средновековните жанрове (балада, рондо и др.), да се пише, по подражание на римските поети оди, елегии, сатири, а по подражание на италианските - сонети. Прославят го обаче не подражанията на античната поезия, а сонетите му (около 600). През 1550 г. Ронсар публикува първите 4 книги “Оди”, допълнени през 1552 г. с пета книга. Провъзгласява високото предназначение на поезията, разработва учението за поетичното вдъхновение, неизключващо напрегнатия творчески труд на поета, широко използва в одите си опита на античната литература (Пиндар, Хораций). През 1550 г. получава ранг на придворен поет. Издава сборника със сонети и песни “Любовни стихотворения” (1552-1553), “Продължение на любовните стихотворения” (1555), “Ново продължение на любовните стихотворения” (1556), “Химни” (1555-1556). В 1554 г., на традиционния конкурс на поетите в Тулузката академия “Jeux Floraux” получава първа награда. През 1560-1562 г., в периода на религиозните войни, създава политическото стихотворение “Разсъждения за бедствията на нашето време”, а също така “Предпазване на френския народ”. В тях, заставайки категорично на страната на католиците, призовава към мирно разрешаване на споровете между тях и протестантите. Издава “Еклоги” и “Любов към Мария” (1560), “Елегии” (1565), теоретичното “Кратко изложение на поетическото изкуство” (1565), последвано от “Стихове” (1560-1569). По това време става първи поет в кралския двор. През 1572 г. започва работа над “Франсиада” - грандиозна героико-епична поема в духа на античната епоха за предците на съвременните владетели на Франция, успява да напише само 4 песни. В края на царуването на Анри ІІ е назначен за кралски свещеник (почетно звание). През 1578 г. излиза най-значителното от късните му съчинения - “Сонети за Елена”. В творчеството си ратува за национална самобитност - френският език и култура са цел на неговата дейност. Най-големият поет на френския Ренесанс умира на 27.12.1585 г. в абатство Сен Ком, близо до Тур. Забравен до началото на XIX в., когато Сент-Бьов и романтиците възстановят славата на неговата поезия.
Публикации:
Поезия:
СТИХОВЕ/ превод: Лилия Панова/ брой 20 май 2010
НА КАСАНДРА/ превод: Григор Ленков и Любен Любенов/ брой 47 януари 2013
ПРЕДСМЪРТЕН СОНЕТ/ превод: Атанас Далчев/ брой 137 април 2021
СОНЕТИ ЗА ЕЛЕНА/ бележка и превод: Милена Върбанова/ брой 162 ноември 2023
За Пиер дьо Ронсар:
РЕНЕСАНСОВИЯТ ПРИНЦ НА ПОЕТИТЕ/ автор: Лилия Панова/ брой 19 април 2010
