Жан дьо Лафонтен

превод: Атанас Далчев

басня

Един любител градинарин,
ни гражданин, нито селяк,
владеел в кът богат и харен
градина спретната, в съседство с пущинак.
Той с живи плетове бил оградил земята:
на воля расли там марули и салата
и мъничко жасмин, и карамфил червен -
подарък на Марго за именния ден.
Но заек някакъв смутил тъй радостта му,
че при сеньора си човекът се явил.
- Проклетият му звяр гощавки търси само -
оплакал му се той. - Капан не го лови;
тояги, камъни безсилни са, уви!
Магесник ще да е. - Магесник или дявол -
подзел сеньорът горд, - повярвай ми в това,
макар и неведнъж да те е изхитрявал,
от тоя пакостник аз ще те отърва.
- Кога туй? - Веднага - отвърнал му сеньора.
И още заранта довежда свойте хора.
- Да хапнем пиленца. Ти имаш много вкусни.
—-
Похапват здраво те. И всеки е на крак
застяга се, приготовлява,
тръби и рогове такваз надигат врява,
че слисват нашия добряк.
И хайката без жал изтъпква и почупва
градината му в миг. Прощавай, карнабит;
прощавай, зеле и кромид;
прощавай, градинарска супа!
—-
Тъжи човечецът за своята градина.
Но кой го чува там, ловците в своя бяс
пакости направили за час,
каквито всички заеци у нас
не биха сторили за сто години.
*
Князе, на разприте си край сами турете.
Голяма лудост е да се осланяш на кралете.
Не ги въвличайте вий в своите войни -
от тях пазете вашите страни.

——————————

в. „Стършел”, бр. 454, 1954 г.