Жан дьо Лафонтен

Жан дьо Лафонтен (Jean de La Fontaine), велик френски баснописец и моралист, е роден на роден на 08.07.1621 г. в град Шато Тиери, област Шампан. Баща му служи в горско ведомство (кралски губернатор) и бъдещият писател прекарва детството си сред гори и поля. Учи в селско училище и в колеж в Реймс. Като дете е изпратен да учи право в парижката ораторианска семинария. През 1647 г. бащата на Лафонтен му предава своята длъжност, убеждава го да се ожени за 14-годишната Мари Ерикар и Жан заминава за Париж, където прекарва целия си живот и има голям успех, дори министърът на финансите Фуке му отпуска голяма пенсия. Член на Френската академия (1684). Автор на либретото на операта на Колас „Астрея”, „Любовта на Психея и Купидон” (повест, 1662, преработка на Апулей), „Евнух” (комедия, 1654, преработка на Теренций),  „Раготен” (комедия, 1684), „Флорентинецът” (комедия, 1685), „Вълшебната купа” (комедия, 1688), „Адонис” (поема, 1658), „Поема за пленяването на св. Малх” (поема, 1671), „Поема за хининовото дърво” (естествено-научна поема, 1682), „Приказки” (публикувани - 1664, 1665, 1671, 1674, после забранени и донесли му немилостта на краля), сонети, оди, мадригали, балади, послания, еклоги, както и на гениалните си басни, писани в продължение на повече от двадесет години (І издание - първите 6 книги, 1668; ІІ издание - 11 книги, 1678; ІІІ издание - заедно с 12 книга, 1693). В последните си години пише трагедията в стила на Корней „Ахил”, останала незавършена. Умира на 01./13.04.1695 г. в Париж.


Публикации:


Поезия:

КЪРПАЧЪТ И БАНКЕРЪТ/ превод: Ангел Тодоров/ брой 72 април 2015