Василий Величко

превод: Димитър Бояджиев

(По случай 50-годишнината от смъртта му)

Откакто покоси смърт твойте сили млади,
полвина век в кипежа премина суетлив;
но твоят дух велик сред нас до днес е жив,
и силни сме със туй, що ти за нас създаде!

И сме честити ний, е можем те разбира,
ний - духом нищите! - и до сегашен ден, -
теб, в подбив и укор, що си с любов съгрян,
под чийто смях сълза горчива се съзира.

Ах, само в таз любов и в тази человечност
се крие сила, истина и красота!
Тук всичко се забравя! И на любовта
Бог сал дарява слава до безсмъртна вечност.

И ако дойде час, безжизнен, страшен час,
ти чужд да станеш на потомци ослепели, -
не могат угаси те твойте идеали:
ти няма да умреш! Те ще умрат тогаз!…

——————————

Славянска антология, 1910 г.