Димитър Иванов Бояджиев (18.05.1880, Пазарджик - 12.07.1911, София) е български поет. Завършва основното си образование през 1891 г. и постъпва в І клас на местното училище. През 1893 г. умира баща му и бъдещият поет е принуден да напусне училище, за да изхранва семейството. Управлява дюкяна на покойния си баща. Жаждата за знания го кара да продължи образованието си. Незавършил тогавашния ІІ клас, той постъпва като извънреден ученик в ІІІ клас, и в края на учебната година издържа изпит за ІІ и ІІІ клас. На следващата година завършва ІV клас (сега осми клас) с успех. Продължава да се самообразова. Пише първите си стихове и кратки рецензии от 1897 г. До 1900 г. заема различни ниски служби в Пазарджик. През октомври 1901 г. се установява в София с помощта на Константин Величков, от 1902 г. работи в Бюрото по печата при Министерството на външните работи и е уредник на списанието на Константин Величков „Летописи”. Превежда стихове и проза от руски език - Лермонтов, Тургенев, Горки, Л. Андреев, Бунин, Тютчев, Надсон, Плеханов и др. Секретар на българския търговски консул в Марсилия (1907-1909), завръща се през 1910 г. Сътрудничи на списанията „Ново време”, „Съвременна мисъл”, „Слънчоглед”, в. „Българан” и др. Завършва живота си със самоубийство в столицата на 31 г. Приживе остава недооценен. Посмъртно, през 1927 г. излиза книгата му „Стихотворения”.

Публикации:

Поезия:

САМОТНОСТ/ брой 47 януари 2013

БЕЗПЛЪТНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ/ брой 88 октомври 2016

Преводи:

Василий Величко - В ПАМЕТ НА ГОГОЛЯ/ брой 135 февруари 2021

Критика за Димитър Бояджиев:

ПОЕТЪТ НА СПОДАВЕНИЯ ВИК/ автор: Георги К. Спасов/ брой 139 юни 2021