Корнел Макушински

превод: Евгения Динкова

В книгата си «Изрезки от хартия» бях поместил някои дълбоки и мъдри разсъждения на тема: «Как да живеем без пари». Благодарствените писма, които потекоха от цялата страна, доказват колко необходими са били съветите на вещ човек, които внасят малко ред в хаоса.

Но някои нещастници все още не са чели книгата и продължават да използват други методи, най-разнопосочни и не обхванати в система, и следователно често безполезни. Тия негодяи и нехранимайковци, дето и понятие си нямат от неземното и възвишено изкуство да се живее без пари, често си служат с тях, оскърбявайки по този начин свободолюбивия дух на посветените.

Най-долнопробният, изтъркан и съмнителен начин да се сдобием с пари, е взимането назаем. Длъжни сме обаче да отбележим, че нуждата - майка на откритията и леля на полиците, е научила хората на такъв тарикатлък, че просто да се чудиш и да се маеш. И което преди войната беше достояние само на един художник или поет, днес не е тайна за никого.

Което значи, че ще е наивно от моя страна да поучавам когото и било, как да взима пари назаем: нима поучаваме един обущар как да шие обувки или една млада госпожица как да раздава целувки, или един юрист как да докара поверения му театър … до фалит? Затова мой дълг е по-скоро да науча читателите как да се предпазят от хората желаещи от тях да вземат пари назаем, затова ще изложа накратко типичните хитрини, с които си служат въпросните лица.

За да опиша една хилядна част, би трябвало да похабя куп хартия и половината си живот; затова занимателната област, каквато представлява човешкото хитроумие, ще опиша само от птичи поглед.

Първокласен метод, който ще ви предпази от даването назаем е следният: независимо от това трябват ли ви пари или не ви трябват, питайте всеки срещнат може ли да да ви услужи с някоя сума. Естествено нищо от това няма да излезе, защото никой няма да ви услужи, но в скоро време ще вземат да ви избягват дори хората, които са имали известни изгледи вие да им услужите. Това е сигурен метод, който може да се нарече «защитна ваксинация».

Първото условие да не се оставите лекомислено да ви подведат е по начало да не хващате вяра на никого. В тия времена човек не бива да хваща вяра нито на жена си, нито на роднини, нито на приятели и да приеме като желязно правило, че всеки познат задаващ се на хоризонта е възможен неприятел, готов да ви иска пари, а който спира за малко, непременно таи в душата си нечисти намерения. Като най-опасен е който държи да поговори с вас на четири очи. Опазил ви Господ да се съгласите.

Ако в днешни времена някой тръгва насреща ти дружелюбно усмихнат - плюй си на петите! Напрегни си ума, опъни си вниманието като тетивата на лък; дори да те заговори на философски теми, дори да вземе да декламира стихове, не се хващай на въдицата, защото повече от сигурно е, че ненадейно, като змия измежду цветя ще изпълзи молбата за заем.

Най-добре естествено е да предупредиш такъв шмекер, че пари нямаш, което не винаги помага, защото човекът знае всевъзможни начини да приспи бдителността ти - и без това не особено зорка, да те обърка и накрая съвсем да те омотае.

Спрямо такива печени мошеници има само един начин: носете си парите в джобчето на жилетката, а в портфейла си дръжте само визитни картички, изрезки от вестник, аптекарски рецепти, неплатени сметки, удостоверение за брак, смъртния акт на някоя далечна леля и стари билети за кино.

Никога не отказвайте, когато ви молят за пари - защо да си разваляте отношенията с хората - а само съчувствено и благо (едва ли не сърдечно) се усмихнете и отворете портфейла си така, както влюбеният отваря сърцето си пред своята любима, и покажете печалното му състояние на този, който ви иска пари. Това е толкова сигурен метод, че веднъж един мой приятел успя с него да изиграе собствената си жена.

Един от най-коварните методи за взимане на пари назаем - методът на пълното сащисване на противника - от който трябва много да се пазим, се състои в обратното; нападателят се приближава до набелязаната жертва и слагайки ръка в джоба с такова изражение на лицето сякаш се гласи да извади портфейла си, любезно пита:

- Случайно да имате да ми размените сто злоти?

- Да, разбира се - отговаря набелязаната жертва.

Какво става по-нататък, всеки знае. Будалата, който по този начин се е издал, че разполага с подобна сума, не заслужава по-добра съдба.

Така или иначе, никога не бива да показвате, че носите пари в себе си; при плащане сметката в по-голяма компания, добре е да си приготвите отпреди, както в жп каса, необходимата сума, защото немислимо е джентълменът, който черпи да няма да услужи на закъсалия.

Когато в днешни времена по-дълго разговаряте с познат, в определен момент обезателно ще чуете реплики, които на всеки врял и кипял в тия работи ще му прозвучат като биене на тревога.

Ако примерно след половин час разговор за нищо същият изведнъж каже: «Чудесно изглеждате!» или: «Всички дами се усмихват като ви видят!» или още по-лукаво: «Жена ви, драги господине, честна дума - прилича на младо момиче!», тогава дим да ви няма! Това е прелюдия, нещо като ad captandam benevolentiam (1), това е код за отключване на сърцето ви; ръката на зложелателя е вече до половината в джоба ви.

Така че най-добре избягвайте излиятелните разговори, особено на улицата, от тия дето започват с: «Брей, откога не сме се виждали!», «Божичко, как лети времето!», «Толкова се радвам да те видя!» или «Откак те помня, все си същия!»

Тоя род коварни и лицемерни методи владеят само обиграните хитреци. Простолюдието е по-безобидно, по-безхитростно и по-лесно можем да отгатнем какво крои. Едрата риба, която иска пари, не се познава лесно, защото се държи така сякаш тя иска да ви даде, а не да вземе нещо от вас.

Докато дребната, дето ще ви иска от две до десет злоти, простодушна и трогателна в своето простодушие, използва такива методи, които честно казано самите те повече от две злоти не струват. Лесно ще познаете закъсалия човечец по това, че винаги иска назаем за определен срок, примерно до петък и винаги се заклева, че ще ви върне парите.

Обикновено не му достигат точно «седем злоти и четирийсет и три гроша» за да си плати билета за влака, като с тоя калпав номер цели да ви баламоса. Особено дразнещ индивид от споменатата порода е който - уверявайки, че ще ви върне парите - се заклева на главата на единственото си дете. Обикновено деца няма, а дори и ако рече да има, детето на такъв загубен човек няма да има глава.

Което най-много пречи своевременно да се усъмним, дали господинът насреща не се гласи да иска назаем е положението му в обществото, поради което понякога стават трагични грешки.

Никога няма да ви мине през ума, че пари назаем може да ви иска човек, за който великолепно знаете, че има състояние или е собственик на три къщи. О, заблуда на заблудите! Тоя именно е в кърпа вързан! Идва положително пари да иска, макар че някой път пипа неумело; още не се е отракал, но ще се отрака. Затова заслужава да бъдем по-внимателни с него.

Има ли човек, който да не взима пари назаем? Всички взимат, а примерът идва отгоре. Един така елегантен и изискан човек като министъра на финансите, и той прави мили очи, като говори с американския си колега: «Ах, колко сте запазен!» - казва или «Ще имате ли да ми размените сто долара?» или: «Ще ме почерпите ли с цигара от монопола или най-добре с целия монопол?» или «Костюшко, това се казва велика личност!» и разни от този род, а всъщност цели друго. Да вземе пари назаем!

Няма какво да учим обущаря да шие обувки, младата госпожица да раздава целувки, а министъра на финансите да иска пари назаем. В него трябва да се въплъти геният на нацията, а когато се въплъти, ще искаме пари от целия свят. Така, че да не забележи.
__________________________________________

(1) ad captandam benevolentiam(лат.) - в случая: подмилкване - (бел. прев.)