НАЗДРАВИЦА
превод: Иванка Павлова
НАЗДРАВИЦА
Да пием руйно вино за любовта, която е отминала,
и за любовта, която няма да отмине.
За жената, която се е отдалечила
по пътечката между витите тополи.
И за жената, която няма да отмине.
Първата е разцъфнала и увяхнала.
Другата едвам напъпва с пролетта.
А аз минавам край реката
под ветрилата на върбите,
под облаците снежнобели.
Да пием руйно вино за смеха, който е отминал,
и за смеха, който няма да отмине.
Наздраве! Вдигам чаша за красотата,
която напоява лудия ден с призрачни сънища.
За любовта, която вълк планински укротява,
превива шия на юнак,
ломи бетона и желязото.
Да пием руйно вино, братя, пътници!
Преходна е блестящата утеха,
че и занапред мечтателите и поетите
по пътищата ще се скитат
и ще се чукат с чаши, пълни с вино,
ръцете ще се чупят
и душите ще се мачкат.
За младостта, наивни братя, нека пием,
за любовта, която няма да отмине.
ТАКА МЕ УЧЕШЕ БАЩА МИ
Не огорчавай ближния си, но не давай да те бият -
така ме учеше баща ми. - Охлювът предимство има,
но гордостта в нещастие е като слънце, ще откриеш,
че от сълзите й поникват бели цветове сред зима.
Не позволявай да те газят - казваше. - По стръмнината
ти със спокойствието на мъдрец върви, ако те калят.
И черните, и белите обичай - те са твои братя.
Да падне мрачна сянка на лицето ти, не позволявай.
Помни, че не е лесно да се среща удара изправен
и танца на живота и смъртта на тел да се играе,
до гроба си гора непроходима да изкореняваш,
с деня - скъперник на добро, на рамо да вървиш докрая.
Знай, не е лесно да се луташ сам, но да не се предаваш
на омагьосващото другите течение и често
като тресчица в бурята да си, да бъдеш ощетяван.
С глава да удряш в мрачните скали крайморски не е лесно.
Дъбът изправен пада - казваше баща ми на вечеря. -
Бъди готов да срещнеш злото, на доброто се надявай.
А дойде ли часът - мъжът е длъжен сили да намери -
и чашата на болката прелее, прав падни тогава.
ТОВА, КОЕТО ОБИЧАМ
Обичам тъжна музика - за младостта ми спомня.
Обичам пролетни води, когато се разлеят.
Обичам реенето на синигер в небосклона.
Обичам, пие ли се, с цяло гърло да запея.
Обичам кон с копита искрометни да препуска.
Обичам на бедняци да поръчам литър вино.
Обичам баниците на жена ми - вити, вкусни.
Обичам да летя поне насън в небето синьо.
Обичам тежкото червено вино в кана стара,
а от мустака ми да падат капки ароматни.
Обичам птицата излитаща да гледам заран.
Обичам месеца, когато слезе над реката.
Обичам вицове, компании и топла скара.
Обичам песента на циганката в механата.
Обичам да цвърчи суджукът и да вдига пара.
Обичам на безгрижните гуляи дните кратки.
Обичам в масата да удрям, карти ли нареждам.
Обичам сутрин да чета за спътника последен.
Обичам циганска цигулка да ми свири нежно.
Обичам стройната танцьорка на кючек да гледам.
Обичам най-накрая да оставам сам и мълком
да лягам лете на тревата в сянката на клена,
а миналите дни да пъплят - върволица дълга,
и с тихи стъпки спомените да кръжат край мене.
