ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА

Максим Горки

превод: Атанас Далчев

ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА

Над морето беловласо вятър облаците събира, гордо
в облаците тежки Буревестникът се вие, черна мълния е сякаш.
Ту с крило допре вълните, ту се в облаците стрелне,
вика той - и облаците радост във вика му чуват.
Този вик жадува буря! Гневна сила, страстен пламък
и увереност в победа чуват облаците в него.
Иде буря, стенат чайки - стенат, мятат се в морето
и на дъното му искат да укрият своя ужас.
И гмурците също стенат - тям от боя на живота
наслаждението е чуждо: грохотът му зъл ги плаши.
Край пингвинът глупав свойто тлъсто тяло в канарите.
Смело и свободно само Буревестникът се вие над морето закипяло!
Гръм гърми. Вълните в пяна с вятъра се борят гневно.
Грабва вятърът в прегръдка на талазите стадата, хвърля ги
във дива злоба бясно върху канарите и разбива
в прах и пръски изумрудните грамади.
Буревестникът се вие с вик подобно черна мълния,
облаците той пронизва, пяната с крило събаря.
Носи се подобно демон - на самата буря демон -
и се смее, и ридае… Смее се над облаците, в бурята
ридай от радост. На гърма в гнева отдавна сеща той
умора вече, знае той, че облаците няма слънцето
да скрият - не, те няма да ги скрият!
Вятър вие… Гръм боботи…
С пламък син и чест проблясват облаците над морето.
Мълниите морето хваща, сякаш змии огнени, и чезнат
отраженията техни.
- Буря! Иде скоро буря!
Над морето заревало, между мълниите смело
Буревестникът се вие и победа предвещава:
- Нека бурята ечи по-силно!…

1901

——————————

ПЕСНЯ О БУРЕВЕСТНИКЕ

Над седой равниной моря ветер тучи собирает. Между тучами и морем гордо реет Буревестник, черной молнии подобный.
То крылом волны касаясь, то стрелой взмывая к тучам, он кричит, и - тучи слышат радость в смелом крике птицы.
В этом крике - жажда бури! Силу гнева, пламя страсти и уверенность в победе слышат тучи в этом крике.
Чайки стонут перед бурей, - стонут, мечутся над морем и на дно его готовы спрятать ужас свой пред бурей.
И гагары тоже стонут, - им, гагарам, недоступно наслажденье битвой жизни: гром ударов их пугает.
Глупый пингвин робко прячет тело жирное в утесах… Только гордый Буревестник реет смело и свободно над седым от пены морем!
Всё мрачней и ниже тучи опускаются над морем, и поют, и рвутся волны к высоте навстречу грому.
Гром грохочет. В пене гнева стонут волны, с ветром споря. Вот охватывает ветер стаи волн объятьем крепким и бросает их с размаху в дикой злобе на утесы, разбивая в пыль и брызги изумрудные громады.
Буревестник с криком реет, черной молнии подобный, как стрела пронзает тучи, пену волн крылом срывает.
Вот он носится, как демон, - гордый, черный демон бури, - и смеется, и рыдает… Он над тучами смеется, он от радости рыдает!
В гневе грома, - чуткий демон, - он давно усталость слышит, он уверен, что не скроют тучи солнца, - нет, не скроют!
Ветер воет… Гром грохочет…
Синим пламенем пылают стаи туч над бездной моря. Море ловит стрелы молний и в своей пучине гасит. Точно огненные змеи, вьются в море, исчезая, отраженья этих молний.
- Буря! Скоро грянет буря!
Это смелый Буревестник гордо реет между молний над ревущим гневно морем; то кричит пророк победы:
- Пусть сильнее грянет буря!..

1901