Литературен свят

Максим Горки

Максим Горки (Алексей Максимович Пешков) (28. (16. н. с.) 03. 1868, Нижни Новгород - 18.06. 1936, Горки, край Москва) e руски писател, драматург, публицист, общественик, класик на руската литература. Основоположник на социалистическия реализъм в руската литература. Роден в семейство на дърводелец. Отрано остава сирак - родителите му умират от холера и туберкулоза, работи от малък. В периода 1884-1887 г. е в Казан. Странства из Русия от 1888 г. Пребивава в Поволжието, на Дон, в Украйна, в Южна Бесарабия, Крим, Кавказ. Първият си разказ „Макар Чудра” публикува през 1892 г., а през 1898 г. - „Очерци и разкази” (2 т.), с които става широко известен. През 1900-1901 г. се запознава с Толстой и Чехов, сближава се с Московския Художествен театър, където е поставена пиесите му „Еснафи” и „На дъното”. През есента на 1905 г. става член на РСДРП. Участва в революцията от 1905-1907 г. През 1906-1913 г. живее на остров Капри в Италия. През 1917-1919 г. развива активна обществена и политическа дейност. Организира издателство „Световна литература” (1918-1919). Живее в Германия, Чехословакия и Италия - Берлин, Мариенбад, Соренто (1921-1928), връща се през 1928 г. (окончателно през 1931 г.) в СССР. Член на ЦИК на СССР (1929). През 1932 г. е награден с орден „Ленин”. Ръководи Първия конгрес на съветските писатели (1934). Първи председател на Съюза на писателите на СССР (1934). Основава и редактира списания „Наши достижения”, „За рубежом”, „Литературная учеба” и др. Инициатор за издаването на поредиците „Жизнь замечательных людей”, „Библиотека поэта” и др. Кремиран и погребан при Кремълската стена на Червения площад. Сред обвиненията срещу Ягода на Третия Московски процес (1938) по делото на антисъветския дяснотроцкистки блок е и това за отравянето на сина на Горки. Според разпита на Ягода, Максим Горки е убит по заповед на Троцки. Сред подсъдимите на същия процес са и тримата лекари Казаков, Левин и Плетньов, обвинени в убийството на Горки и други. Автор на романи, пиеси, разкази, очерци: „Макар Чудра” (1892), „Старицата Изергил” (1895), „Песен за Сокола” (поема в проза, 1899), „Тома Гордеев” (роман, 1899), „Тримата” (роман, 1900), „Песен за Буревестника” (1901), „Еснафи” (драма, 1901), „На дъното” (драма, 1902), „Човек” (1903), „Виладжии” (драма, 1904), „Деца на слънцето” (драма, 1905), „Варвари” (драма, 1905), „Врагове” (драма, 1906), „Майка” (роман, 1906; 1907), „Изповед” (повест, 1908), „Последните” (драма, 1908), „Животът на ненужния човек” (повест, 1908), „Градчето Окуров” (повест, 1909), „Лято” (повест, 1909), „Животът на Матвей Кожемякин” (повест, 1910 - 1911), „Васа Железнова” (драма, 1910), „Чудаци” (драма, 1910), „Приказки за Италия” (1911 - 1913), „Руски приказки” (1912, 1917), „Детство” и „Сред хората” (публикувани в 1913 - 1916; автобиографични повести), „Моите университети” (1923; трета част на автобиографията му), „Делото Артамонови” (1925), „По Съюза на Съветите” (очерци, 1929), „Сомов и другите” (драма, 1931), „Егор Буличов и другите” (драма, 1932), „Достигаев и другите” (драма, 1933), „Васа Железнова” (1935, 3 редакция), „Животът на Клим Самгин” (1925-1936; 4 част остава незавършена). Пълните му събрани съчинения обхващат 63 тома.

Публикации:

Поезия:

НЕ РУГАЙТЕ МОЯТА МУЗА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ЛЕГЕНДА ЗА МАРКО/ превод: Димитър Горсов/ брой 67 ноември 2014

СЛЪНЦЕ СИПВА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 71 март 2015

ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА/ превод: Христо Радевски/ брой 87 септември 2016

КРАЙ ЧЕРНОМОРСКИЯ БРЯГ/ превод: Иванка Павлова/ брой 88 октомври 2016

ВАЛАШКА ЛЕГЕНДА/ превод: Христо Цанков-Дерижан/ брой 106 май 2018

ВЛАШКА ЛЕГЕНДА/ превод: Николай Хрелков/ брой 106 май 2018

МОМИЧЕТО И СМЪРТТА/ превод: Димитър Методиев/ брой 106 май 2018

ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА/ превод: Атанас Далчев/ брой 135 февруари 2021

ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 147 април 2022