Николас Гилен

превод: Атанас Далчев

Във дивния старинен Пловдив,
далече, татък,
веднъж примря сърцето мое,
и нищо друго.

Един зелен и дълъг поглед,
далече, татък,
и влажни устни забранени,
и нищо друго.

Небето българско блестеше,
далече, татък,
осято с трепнали звездици,
и нищо друго.

О, бавни стъпки по паважа,
далече, татък,
последни стъпки откънтели
и нищо друго.

Досам потайната вратичка,
далече, татък,
една целувка по ръката,
и нищо друго.